За първи път гледах аудио-светлинния спектакъл “Звук и светлина” преди две години, и сега, когато прехвърлях папките от стария компютър, попаднах на тази снимка.
Спектакълът не беше нещо изумително, очаквах много повече. Осветлението не навсякъде работеше, а и музикалният подбор сигурно не е променян от 1985 г., когато е било и първото шоу.
В такива моменти винаги си задавам въпроси, на които не намирам отговори. Защо сме такива? Не уважаваме себе си. Не зачитаме славната си история, хилядолетна култура, нито обичаите на собствения си народ!?
Не искам да се замислям. Бягам – и то съвсем съзнателно. Търся противоотрова на всички черногледи и мрачни изводи, с които самосъзнанието ми се опитва да ме залее.
